ЕЛА
На края сме,
още крачка
и идва страстта.
Поспри!
Тя няма да почака.
Времето на спомени ще ни върти.
Защо пазиш тръпнещите си устни
и тялото, което вечер те гори.
Не чакай!
Тези,
които ти обичаш,
един след друг тръгват
на вечността
по мъртвите пътеки.
Пак времето оставя
своите бразди.
Нека събудим
с ласка нашите тела.
Старостта
над тях протяга пипала.
... Ела!
Над нас са толкова звезди...
© Мимо Николов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
