Apr 19, 2011, 11:16 PM

Eла 

  Poetry » Love
653 0 2

          ЕЛА

 

На края сме,

                 още крачка

         и идва страстта.

Поспри!

Тя няма да почака.

Времето на спомени ще ни върти.

Защо пазиш тръпнещите си устни

            и тялото, което вечер те гори.

Не чакай!

     Тези,

                 които ти обичаш,

един след друг тръгват

        на вечността

        по мъртвите пътеки.

Пак времето оставя

              своите бразди.

Нека събудим

            с ласка нашите тела.

Старостта

            над тях протяга пипала.

... Ела!

       Над нас са толкова звезди...

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ТОЗИ СТИХ!!!
    Разплака ме, Мимо...

    " Над нас са толкова звезди..."

    !!!
  • Поздравления, братко! Радвам се, че си оставил коментар под стихото на MARCELINE,тя е най-добрата ни приятелка и страхотен поет...Старостта не ще да те докосне - безсмъртен си!
Random works
: ??:??