Eла
ЕЛА
На края сме,
още крачка
и идва страстта.
Поспри!
Тя няма да почака.
Времето на спомени ще ни върти.
Защо пазиш тръпнещите си устни
и тялото, което вечер те гори.
Не чакай!
Тези,
които ти обичаш,
един след друг тръгват
на вечността
по мъртвите пътеки.
Пак времето оставя
своите бразди.
Нека събудим
с ласка нашите тела.
Старостта
над тях протяга пипала.
... Ела!
Над нас са толкова звезди...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
