Eла
ЕЛА
На края сме,
още крачка
и идва страстта.
Поспри!
Тя няма да почака.
Времето на спомени ще ни върти.
Защо пазиш тръпнещите си устни
и тялото, което вечер те гори.
Не чакай!
Тези,
които ти обичаш,
един след друг тръгват
на вечността
по мъртвите пътеки.
Пак времето оставя
своите бразди.
Нека събудим
с ласка нашите тела.
Старостта
над тях протяга пипала.
... Ела!
Над нас са толкова звезди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
