Ела да пушим
На луната седнах днес
една цигара да изпуша,
сънят ми тръгна си нощес,
че броя овце не слуша.
От цигарен дим кръгчета си правя,
че облаци това са си мислете…
Досадата ми - закъсняла свада:
Ще вали, чадъра си носете!
Хвърлям фаса си, от скука подивял,
за вас падаща звезда това е –
желания сто купа пожелал,
човечецът си ляга и мечтае...
Ех, да можех да ви кажа
колко страшни сте в сърцата,
че мислите за свойта кожа
пред своите си, даже пред децата...
Че България за вас е крава,
камшиците ви сто отнесла,
а я доите за награда,
че по погрешка ви е снесла...
И роптаете и псувате от вкъщи,
пред ракия седнали и вездесъщи
като мишки в тъмен тесен ъгъл,
смело давате акъл с бинокъл.
Мижитурковци, малко ви е,
мамка му, теглото,
че търпите на топло от леглото,
когато излезете навънка без пантофи,
тогава ще ме плюете за тези строфи...
Сега гася луната, ще си лягам,
в тъмнината комфортно ви оставям...
Надявайте се на падаща звезда,
да освести вашата съдба...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анахид Демирова Todos los derechos reservados
