Ела мила моя, не се бой
и при мен се поспри!
Погледни дълбоко в
моите очи там няма да
видиш суета, няма да
съзреш лъжи! Обичай ме
на живота суров и хорска
завист напук! Знай, в
ада бих се спуснал за теб
и рая бих завладял само
да си тук! Нощем те
сънувам как стъпваш
боса по росната трева,
като самодива. Огледало
твое е Луната и когато я
гледам долавям на
сърцето ти топлината!
Ела, мое момиче, и ръката
ми хвани. Постави нежна
длан на сърцето мое, чуй как
лудо тупти за теб и само
за теб! Целуни ме нежно и
сърцето свое освободи и
завинаги страха надвий!
Ела при мен и се поспри, знай
чиста и свята ще е любовта ни!
© Давид Иванов Todos los derechos reservados