Ела мила
Ела мила моя, не се бой
и при мен се поспри!
Погледни дълбоко в
моите очи там няма да
видиш суета, няма да
съзреш лъжи! Обичай ме
на живота суров и хорска
завист напук! Знай, в
ада бих се спуснал за теб
и рая бих завладял само
да си тук! Нощем те
сънувам как стъпваш
боса по росната трева,
като самодива. Огледало
твое е Луната и когато я
гледам долавям на
сърцето ти топлината!
Ела, мое момиче, и ръката
ми хвани. Постави нежна
длан на сърцето мое, чуй как
лудо тупти за теб и само
за теб! Целуни ме нежно и
сърцето свое освободи и
завинаги страха надвий!
Ела при мен и се поспри, знай
чиста и свята ще е любовта ни!
© Давид Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Лили! Много се радвам, че точно ти оценяваш така стиха ми! Още веднъж благодаря от сърце!
-
Много искрено и силно, докосва, красиво е!
-
Благодаря, Белослава! Радвам се, че ти е харесал стиха ми! Да знаеш, че те наблюдавам и искам и ти да не спираш да пишеш!
-
Пишеш страхотно!!!Винаги се изпълвам с радост, когато чета такива хубави творби!!!Продължавай!
-
Надявам се, Василка! Радвам се, че те виждам на моята страничка! Поздрави!
-
Ще дойде, щом така силно я желаеш.
-
Благодаря ви, Силви и Вили! Силви, чакам я, дано да дойде скоро и от сърце ти благодаря за пожеланието! Вили, радвам се, че се шегуваш и че стиха ми ти е харесал. То това е целта, да почука на вратата ми.
-
Така както я викаш, Давид, направо да не почука утре на вратата. Но като оставим шегичките, които ме влечат, стихът ти е прекрасен. Лека вечер.
-
Искрена изповед, Давид! Дано да дойде, пожелавам ти го!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
