19.07.2017 г., 23:17

Ела мила

1K 3 9

Ела мила моя, не се бой

и при мен се поспри! 

Погледни дълбоко в 

моите очи там няма да

видиш суета, няма да

съзреш лъжи! Обичай ме

на живота суров и хорска

завист напук! Знай, в 

ада бих се спуснал за теб 

и рая бих завладял само

да си тук! Нощем те 

сънувам как стъпваш 

боса по росната трева, 

като самодива. Огледало

твое е Луната и когато я

гледам долавям на 

сърцето ти топлината! 

Ела, мое момиче, и ръката

ми хвани. Постави нежна 

длан на сърцето мое, чуй как

лудо тупти за теб и само

за теб! Целуни ме нежно и

сърцето свое освободи и

завинаги страха надвий! 

Ела при мен и се поспри, знай

чиста и свята ще е любовта ни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Давид Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Лили! Много се радвам, че точно ти оценяваш така стиха ми! Още веднъж благодаря от сърце!
  • Много искрено и силно, докосва, красиво е!
  • Благодаря, Белослава! Радвам се, че ти е харесал стиха ми! Да знаеш, че те наблюдавам и искам и ти да не спираш да пишеш!
  • Пишеш страхотно!!!Винаги се изпълвам с радост, когато чета такива хубави творби!!!Продължавай!
  • Надявам се, Василка! Радвам се, че те виждам на моята страничка! Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....