И в синкавия мрак на самотата,
каня те във моите покои,
последно да си слееме телата,
последно аз да бъда твой...
Ела! Обичам те! Прости ми!
От тебе искам нощ една,
че очите ми са пепелни пустини,
от седмици не виждали сълза...
Ах... Мое малко цвете...
В покоите ми нежно разцъфти!
Господ мене тука ме доведе,
а ти сега ме отведи...
© Никола Борисов Todos los derechos reservados