Ела! Обичам те! Прости ми!
И в синкавия мрак на самотата,
каня те във моите покои,
последно да си слееме телата,
последно аз да бъда твой...
Ела! Обичам те! Прости ми!
От тебе искам нощ една,
че очите ми са пепелни пустини,
от седмици не виждали сълза...
Ах... Мое малко цвете...
В покоите ми нежно разцъфти!
Господ мене тука ме доведе,
а ти сега ме отведи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Борисов Все права защищены
