28 feb 2014, 1:10

Ела сега

  Poesía
952 0 5

Ела сега. Докато още имам

коси като нощта. И топла гръд.

Ще ни ограбят идните години

и ще е късно следващия път.

 

Ела сега. Сега съм още млада.

Жарава от душата ми вземи

и запали онази вечна клада,

където от любов да изгорим.

 

Ела сега! Сега ела, за Бога!

Изпих до дъно чашата с тъга.

Ела сега, докато още мога

да се превръщам в огнена дъга.

 

Ела сега! Очите ми са пълни

със много неизплакани сълзи...

До капка ги изпий, преди да съмне,

и в капчици любов ги превърни.

 

Ела, преди да почне листопада!

Небето този грях ще ни прости.

Ела сега. Сега съм още млада.

И тъмна нощ са моите коси... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...