Ела сега. Докато още имам
коси като нощта. И топла гръд.
Ще ни ограбят идните години
и ще е късно следващия път.
Ела сега. Сега съм още млада.
Жарава от душата ми вземи
и запали онази вечна клада,
където от любов да изгорим.
Ела сега! Сега ела, за Бога!
Изпих до дъно чашата с тъга.
Ела сега, докато още мога
да се превръщам в огнена дъга.
Ела сега! Очите ми са пълни
със много неизплакани сълзи...
До капка ги изпий, преди да съмне,
и в капчици любов ги превърни.
Ела, преди да почне листопада!
Небето този грях ще ни прости.
Ела сега. Сега съм още млада.
И тъмна нощ са моите коси...
© Гълъбина Митева Все права защищены