Ела сега, животе
Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите,
не с алчен поглед, а по детски любопитен,
ми казваше: — Надзъртате ли? Ще платите!
И спрете моля Ви, госпожо да се глезите!
Тогава нямах много общо аз с госпожите,
(освен родът ми – господарски и надменен).
От влака скочих... Или смърт, или летене,
че няма гроб за птици там да ме положите.
Ела сега, животе, имам за раздаване,
любов и нежност, песни, огън искрометен,
поне накрая да си вържем с теб конете
и разберем се кой и от какво направен е.
https://youtu.be/oJmiIfUSHrM?si=W_FohsLzVIpbrFci
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
