1 mar 2017, 0:45

Ела със мен

1.1K 0 0

Ела със мен,

да те даря със любовта!

Двама със теб да бродим по света,

обичайки се да променяме света.

 

Ела, сърцето ми те чака

готово да излекува всяка твоя рана.

Нека бъда твоя щит ,

в един злокобен свят за да те пазя!

 

Не тъжи,

огледай се и виж,

до теб съм аз, протегнал съм ръка!

Любовта си ще ти я даря

и всеки изгрев за теб ще е красив

и на всеки залез до мене ще си ти!

 

Забравила си любовта?

Ела, ще ти я припомня!

Забравила си нежността,

до мен отново ще я усетиш.

Любовта ми ще те стопли,

като ласка от добър приятел,

като нежен звук от славей,

до мене ти бъди

и за болката – забрави!

 

28.2.17г                                       Автор: Б. Димитров

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....