3 nov 2007, 22:59

Ела! - зове Вечността

  Poesía » Otra
1.1K 0 2
 

Ела! - зове Вечността,

развратна  мами с очи

и крачи до нея Смъртта -

дошла е за нови души...

 

Животът слуга и е верен,

кове той вериги за нас,

бил той блестящ, или черен -

след него пак тя е на власт.

 

Разбираш, че в миг си живял...

Спомени - вдишваш от тях,

сред нищото - твоят медал

за лудост, за болка, за грях.

 

Посягаш с алчна ръка,

а тя отстрани ти се смее -

 какво ли си ти за смъртта?

Храна, от която живее?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...