Ела! - зове Вечността
Ела! - зове Вечността,
развратна мами с очи
и крачи до нея Смъртта -
дошла е за нови души...
Животът слуга и е верен,
кове той вериги за нас,
бил той блестящ, или черен -
след него пак тя е на власт.
Разбираш, че в миг си живял...
Спомени - вдишваш от тях,
сред нищото - твоят медал
за лудост, за болка, за грях.
Посягаш с алчна ръка,
а тя отстрани ти се смее -
какво ли си ти за смъртта?
Храна, от която живее?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвана Всички права запазени
