Ела! - зове Вечността,
развратна мами с очи
и крачи до нея Смъртта -
дошла е за нови души...
Животът слуга и е верен,
кове той вериги за нас,
бил той блестящ, или черен -
след него пак тя е на власт.
Разбираш, че в миг си живял...
Спомени - вдишваш от тях,
сред нищото - твоят медал
за лудост, за болка, за грях.
Посягаш с алчна ръка,
а тя отстрани ти се смее -
какво ли си ти за смъртта?
Храна, от която живее?...
© Силвана All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
