Nov 3, 2007, 10:59 PM

Ела! - зове Вечността 

  Poetry » Other
816 0 2
 

Ела! - зове Вечността,

развратна  мами с очи

и крачи до нея Смъртта -

дошла е за нови души...

 

Животът слуга и е верен,

кове той вериги за нас,

бил той блестящ, или черен -

след него пак тя е на власт.

 

Разбираш, че в миг си живял...

Спомени - вдишваш от тях,

сред нищото - твоят медал

за лудост, за болка, за грях.

 

Посягаш с алчна ръка,

а тя отстрани ти се смее -

 какво ли си ти за смъртта?

Храна, от която живее?...

© Силвана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??