Елате ги вижте

Парацелзе, Хипократе,

да погледнете елате,

учениците ви „верни”,

как науката почернят,

клетвата ти, Хипократе,

как е вече орден щатен

за кадърен, некадърен   ̶

все едно дали добър е,

как са здравето ни тия

днес прострели на сергия

и размахвайки тапии,

с ореоли на светии,

връткат с веща шмекерия

еднолична търговия,

как търкалят пациента

да измъкнат дивидента

и ухажват го в момента,

както банката клиента,

как за същия се сбиват,

колко уискита изпиват,

как под тяхната опека

(няма ли параф на чека)

свещ на вятър е човекът,

как и здравната пътека

не отвежда по-далеко

от проблема здравословен,

а превръща го в основен,

как раздават, без да чакаш,

„нафори” отровни, сякаш

са бонбонки безобидни

за дечица миловидни,

а с какви да ни вербуват

правещите ги диктуват,

че в листовки да се туткат

нямат време   ̶   и минутка,

с всичките му най-различни

методи бюрократични,

как използвайки страха ни,

този който се опъне

почва бавно да се гъне

и след куп „експертни”  фрази

волята му вече лази,

как в спокойствието наше

впиват щам на вирус страшен

и в свободна уж държава,

как народа задължават

ще не ще да продължава

здравето си да предава

във ръцете на акули

със спринцовки и ампули   ̶

за страничните ефекти:

аномалии, дефекти,

колкото да е комично,

те не носят кръста лично,

че в закона неразголен

този акт е доброволен,

как създават разни каси

със задкулисни нагласи,

как залъгват съвестта си...

... колко дълга, мръсна жилка

от съвременна чернилка

има в бялата престилка!