Jul 9, 2012, 5:21 PM

Елате ги вижте

  Poetry » Civic
895 0 0

Елате ги вижте

 

Парацелзе, Хипократе,

да погледнете елате,

учениците ви „верни”,

как науката почернят,

клетвата ти, Хипократе,

как е вече орден щатен

за кадърен, некадърен   ̶

все едно дали добър е,

как са здравето ни тия

днес прострели на сергия

и размахвайки тапии,

с ореоли на светии,

връткат с веща шмекерия

еднолична търговия,

как търкалят пациента

да измъкнат дивидента

и ухажват го в момента,

както банката клиента,

как за същия се сбиват,

колко уискита изпиват,

как под тяхната опека

(няма ли параф на чека)

свещ на вятър е човекът,

как и здравната пътека

не отвежда по-далеко

от проблема здравословен,

а превръща го в основен,

как раздават, без да чакаш,

„нафори” отровни, сякаш

са бонбонки безобидни

за дечица миловидни,

а с какви да ни вербуват

правещите ги диктуват,

че в листовки да се туткат

нямат време   ̶   и минутка,

с всичките му най-различни

методи бюрократични,

как използвайки страха ни,

този който се опъне

почва бавно да се гъне

и след куп „експертни”  фрази

волята му вече лази,

как в спокойствието наше

впиват щам на вирус страшен

и в свободна уж държава,

как народа задължават

ще не ще да продължава

здравето си да предава

във ръцете на акули

със спринцовки и ампули   ̶

за страничните ефекти:

аномалии, дефекти,

колкото да е комично,

те не носят кръста лично,

че в закона неразголен

този акт е доброволен,

как създават разни каси

със задкулисни нагласи,

как залъгват съвестта си...

 

... колко дълга, мръсна жилка

от съвременна чернилка

има в бялата престилка!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....