9.07.2012 г., 17:21

Елате ги вижте

893 0 0

Елате ги вижте

 

Парацелзе, Хипократе,

да погледнете елате,

учениците ви „верни”,

как науката почернят,

клетвата ти, Хипократе,

как е вече орден щатен

за кадърен, некадърен   ̶

все едно дали добър е,

как са здравето ни тия

днес прострели на сергия

и размахвайки тапии,

с ореоли на светии,

връткат с веща шмекерия

еднолична търговия,

как търкалят пациента

да измъкнат дивидента

и ухажват го в момента,

както банката клиента,

как за същия се сбиват,

колко уискита изпиват,

как под тяхната опека

(няма ли параф на чека)

свещ на вятър е човекът,

как и здравната пътека

не отвежда по-далеко

от проблема здравословен,

а превръща го в основен,

как раздават, без да чакаш,

„нафори” отровни, сякаш

са бонбонки безобидни

за дечица миловидни,

а с какви да ни вербуват

правещите ги диктуват,

че в листовки да се туткат

нямат време   ̶   и минутка,

с всичките му най-различни

методи бюрократични,

как използвайки страха ни,

този който се опъне

почва бавно да се гъне

и след куп „експертни”  фрази

волята му вече лази,

как в спокойствието наше

впиват щам на вирус страшен

и в свободна уж държава,

как народа задължават

ще не ще да продължава

здравето си да предава

във ръцете на акули

със спринцовки и ампули   ̶

за страничните ефекти:

аномалии, дефекти,

колкото да е комично,

те не носят кръста лично,

че в закона неразголен

този акт е доброволен,

как създават разни каси

със задкулисни нагласи,

как залъгват съвестта си...

 

... колко дълга, мръсна жилка

от съвременна чернилка

има в бялата престилка!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...