20 dic 2012, 17:52

Елегично

  Poesía
543 0 0


               

 

 

Превита на снега под тежестта,

асмата пъшка тягостно отвън.

А гроздето ù, сбрало сладостта,

трапезата краси като във сън.

 

През лятото, отрупана с листа,

разхлаждаше със сянката си двора.

Под нея гониха се три деца.

Разпъваха трапези, смееха се хора.

 

Компания си правеха с беседката,

баща ми пушеше цигари всеки ден,

а майка ми и аз все канехме съседката

на разговор – ту ведър, ту разгорещен.

 

 

Асмата продължава да стои на двора.

Но… вече няма ги обичаните хора...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...