Елегия

Ако слънцето биде твой враг, 

то луната ще биде мой праг 

към твоята душа, 

докрай невъзпята, 

към кръвта ти, 

докрай непролята.. 

а онез' нещастници, 

сиреч безсрамници,

откриват в сърцето ти 
(по-чисто от скъпоценен камък) 
черен проблясък. 

Зарад' тях демоните ти психясват, 

а очите им все теб урочасват.

Но ето на́, ти ги обичаш! 
Особено чернооката – все след нея тичаш. 

Тя е от ангел по-красива

и от дявол по-нечестива. 

Но зная – сърцето не пита

и оставаш сам-самичък

дори без кръвта си, 

от красавицата пропита. 

Ако слънцето биде твой враг, 

то луната ще биде мой праг

към твоята душа, 

докрай невъзпята;

към сълзите ти, 

докрай непроляти

ти ще си най-ценен, 

най-скъпото ми злато, 

което ще идва и ще бяга. 

Всичко ще сторя, 

за да забравиш всички злини, 

а нежните ти ласки ще напомнят

на тежки марани.. 

От сутрин до вечер 

любовта ми ще вали като сняг, 

а нощем ще тича. 

наподобявайки гепардски бяг. 

Ако слънцето биде твой враг, 

то луната ще биде мой праг

към присъствието ти, 

докрай неоценено..

Ще те обичам като свое дете, 

независимо дали от живота е благословено. 

Ти ще си моят праг 

към неземното чак. 

Ела. 

Върни жаждата ми за живот пак.