5 mar 2007, 11:10

Електрожен

  Poesía
1.1K 0 2
Неистовото ми желание да бъда с него,
е повече от равносилно на огнен дъжд,
който прелива отвъд заглъхналото его,
а той се превръща в отражение на мъж.

Копнежът невъзможен от мен извира
и към вдъхновението му е устремен,
единствено кармата сега ме разбира,
аз и той сме просто един електрожен. 

Нямам представа откъде пак намирам
онази извънредна, изцяло женска сила
да пристъпвам по пътя, без да спирам
и всяка негова крачка да съм заличила.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...