5.03.2007 г., 11:10

Електрожен

1.1K 0 2
Неистовото ми желание да бъда с него,
е повече от равносилно на огнен дъжд,
който прелива отвъд заглъхналото его,
а той се превръща в отражение на мъж.

Копнежът невъзможен от мен извира
и към вдъхновението му е устремен,
единствено кармата сега ме разбира,
аз и той сме просто един електрожен. 

Нямам представа откъде пак намирам
онази извънредна, изцяло женска сила
да пристъпвам по пътя, без да спирам
и всяка негова крачка да съм заличила.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...