5.03.2007 г., 11:10

Електрожен

1.1K 0 2
Неистовото ми желание да бъда с него,
е повече от равносилно на огнен дъжд,
който прелива отвъд заглъхналото его,
а той се превръща в отражение на мъж.

Копнежът невъзможен от мен извира
и към вдъхновението му е устремен,
единствено кармата сега ме разбира,
аз и той сме просто един електрожен. 

Нямам представа откъде пак намирам
онази извънредна, изцяло женска сила
да пристъпвам по пътя, без да спирам
и всяка негова крачка да съм заличила.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...