Mar 5, 2007, 11:10 AM

Електрожен

  Poetry
1.1K 0 2
Неистовото ми желание да бъда с него,
е повече от равносилно на огнен дъжд,
който прелива отвъд заглъхналото его,
а той се превръща в отражение на мъж.

Копнежът невъзможен от мен извира
и към вдъхновението му е устремен,
единствено кармата сега ме разбира,
аз и той сме просто един електрожен. 

Нямам представа откъде пак намирам
онази извънредна, изцяло женска сила
да пристъпвам по пътя, без да спирам
и всяка негова крачка да съм заличила.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...