22 ene 2010, 9:50

Елхичка (шизофреничка)

  Poesía
963 0 1

Това е може би последната накичена елха…

      (но вече няма смисъл)

Януари свърши… мисля да я махна…

     (защото вече дразни ме...)

Подаръкът ти трябваше да чака просто някъде…

    (какво ти пука?)

Надявах се да ти хареса – сърцето ми,

     (да ровиш с пръсти в него…)

Изгарящо за тебе… и непокрито с нищо…

          (май всички са такива…)

Очакващо те под елхата… която почна да изсъхва…

         (ми изхвърли я…)

И всеки ден игличките ù падаха отгоре му…

        (а аз какво да сторя?)

Сега  елхичката е гола… като болно куче…

         (ооо, ти си си виновен!)

Ще помета иглите, и сърцето също…

         (ха! Помети и мене!)

И всички артефакти, напомнящи за тебе…

        (и аз не искам нищо вкъщи…)

И ще запаля огън… с елхичката отгоре.

          (прави каквото искаш!)

Надявам се да сгрея душата си…

   След време…

         (пак нищо не разбираш…)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джокобоко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Помети и сърцето...
    иглите се впиват
    не от болката
    днес прокърви...
    всички рани зарастват
    и всичко се смива
    но от думите
    много боли...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...