Jan 22, 2010, 9:50 AM

Елхичка (шизофреничка)

  Poetry
967 0 1

Това е може би последната накичена елха…

      (но вече няма смисъл)

Януари свърши… мисля да я махна…

     (защото вече дразни ме...)

Подаръкът ти трябваше да чака просто някъде…

    (какво ти пука?)

Надявах се да ти хареса – сърцето ми,

     (да ровиш с пръсти в него…)

Изгарящо за тебе… и непокрито с нищо…

          (май всички са такива…)

Очакващо те под елхата… която почна да изсъхва…

         (ми изхвърли я…)

И всеки ден игличките ù падаха отгоре му…

        (а аз какво да сторя?)

Сега  елхичката е гола… като болно куче…

         (ооо, ти си си виновен!)

Ще помета иглите, и сърцето също…

         (ха! Помети и мене!)

И всички артефакти, напомнящи за тебе…

        (и аз не искам нищо вкъщи…)

И ще запаля огън… с елхичката отгоре.

          (прави каквото искаш!)

Надявам се да сгрея душата си…

   След време…

         (пак нищо не разбираш…)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джокобоко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Помети и сърцето...
    иглите се впиват
    не от болката
    днес прокърви...
    всички рани зарастват
    и всичко се смива
    но от думите
    много боли...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...