Това е може би последната накичена елха…
(но вече няма смисъл)
Януари свърши… мисля да я махна…
(защото вече дразни ме...)
Подаръкът ти трябваше да чака просто някъде…
(какво ти пука?)
Надявах се да ти хареса – сърцето ми,
(да ровиш с пръсти в него…)
Изгарящо за тебе… и непокрито с нищо…
(май всички са такива…)
Очакващо те под елхата… която почна да изсъхва…
(ми изхвърли я…)
И всеки ден игличките ù падаха отгоре му…
(а аз какво да сторя?)
Сега елхичката е гола… като болно куче…
(ооо, ти си си виновен!)
Ще помета иглите, и сърцето също…
(ха! Помети и мене!)
И всички артефакти, напомнящи за тебе…
(и аз не искам нищо вкъщи…)
И ще запаля огън… с елхичката отгоре.
(прави каквото искаш!)
Надявам се да сгрея душата си…
След време…
(пак нищо не разбираш…)
© Джокобоко Всички права запазени
иглите се впиват
не от болката
днес прокърви...
всички рани зарастват
и всичко се смива
но от думите
много боли...