25 jul 2006, 23:50

Елиза

  Poesía
1.4K 0 6
Не ми изпращай
непознати хора
не искам да греша,
защото, бога ми
сгрешиш ли този път,
неволно може и
аз да съгреша.
Трогателно маестро,
но дори Бетховен
е писал за една жена.
Елиза тихо каза -
аз не съм Луиза
и в душата и
се утаи тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво е Либра. Всеки път насищаш с чувство и усещания.
    Поздрав мила и щастлив ден
  • Ханк, стопли ме с този коментар, не знам защо този стих не се прие добре в останалите сайтове където го публикувах!!Благодаря ти.
    Благодаря и на Бисерче, Джейн Тад, Мая, Радинела..
    Благодаря ви от сърце!
  • чудесно е!
  • Невероятна си Илона!
    Браво!
  • Прекрасно е наистина! Браво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...