Jul 25, 2006, 11:50 PM

Елиза

  Poetry
1.5K 0 6
Не ми изпращай
непознати хора
не искам да греша,
защото, бога ми
сгрешиш ли този път,
неволно може и
аз да съгреша.
Трогателно маестро,
но дори Бетховен
е писал за една жена.
Елиза тихо каза -
аз не съм Луиза
и в душата и
се утаи тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е Либра. Всеки път насищаш с чувство и усещания.
    Поздрав мила и щастлив ден
  • Ханк, стопли ме с този коментар, не знам защо този стих не се прие добре в останалите сайтове където го публикувах!!Благодаря ти.
    Благодаря и на Бисерче, Джейн Тад, Мая, Радинела..
    Благодаря ви от сърце!
  • чудесно е!
  • Невероятна си Илона!
    Браво!
  • Прекрасно е наистина! Браво!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...