Jul 25, 2006, 11:50 PM

Елиза

  Poetry
1.5K 0 6
Не ми изпращай
непознати хора
не искам да греша,
защото, бога ми
сгрешиш ли този път,
неволно може и
аз да съгреша.
Трогателно маестро,
но дори Бетховен
е писал за една жена.
Елиза тихо каза -
аз не съм Луиза
и в душата и
се утаи тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е Либра. Всеки път насищаш с чувство и усещания.
    Поздрав мила и щастлив ден
  • Ханк, стопли ме с този коментар, не знам защо този стих не се прие добре в останалите сайтове където го публикувах!!Благодаря ти.
    Благодаря и на Бисерче, Джейн Тад, Мая, Радинела..
    Благодаря ви от сърце!
  • чудесно е!
  • Невероятна си Илона!
    Браво!
  • Прекрасно е наистина! Браво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...