25.07.2006 г., 23:50

Елиза

1.5K 0 6
Не ми изпращай
непознати хора
не искам да греша,
защото, бога ми
сгрешиш ли този път,
неволно може и
аз да съгреша.
Трогателно маестро,
но дори Бетховен
е писал за една жена.
Елиза тихо каза -
аз не съм Луиза
и в душата и
се утаи тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е Либра. Всеки път насищаш с чувство и усещания.
    Поздрав мила и щастлив ден
  • Ханк, стопли ме с този коментар, не знам защо този стих не се прие добре в останалите сайтове където го публикувах!!Благодаря ти.
    Благодаря и на Бисерче, Джейн Тад, Мая, Радинела..
    Благодаря ви от сърце!
  • чудесно е!
  • Невероятна си Илона!
    Браво!
  • Прекрасно е наистина! Браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...