25.07.2006 г., 23:50

Елиза

1.4K 0 6
Не ми изпращай
непознати хора
не искам да греша,
защото, бога ми
сгрешиш ли този път,
неволно може и
аз да съгреша.
Трогателно маестро,
но дори Бетховен
е писал за една жена.
Елиза тихо каза -
аз не съм Луиза
и в душата и
се утаи тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е Либра. Всеки път насищаш с чувство и усещания.
    Поздрав мила и щастлив ден
  • Ханк, стопли ме с този коментар, не знам защо този стих не се прие добре в останалите сайтове където го публикувах!!Благодаря ти.
    Благодаря и на Бисерче, Джейн Тад, Мая, Радинела..
    Благодаря ви от сърце!
  • чудесно е!
  • Невероятна си Илона!
    Браво!
  • Прекрасно е наистина! Браво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...