Заключени в рубинената кула,
притеглени в прозрачно огледало,
начало на романс от нула,
загадъчното беше ни събрало.
Елмазено, блести стъклото,
и огледало, някак разногледо,
потайното, дали е злото
в усмивка нереално бледа?!
Не беше сянка, на килима,
жената, приказно красива,
жената, тайнствено незрима,
от бяла нежност самодива. ...