28 дек. 2008 г., 17:14

Елмаз и стъкло 

  Поэзия » Любовная
1916 0 30

Заключени в рубинената кула,

притеглени в прозрачно огледало,

начало на романс от нула,

загадъчното беше ни събрало.

 

Елмазено, блести стъклото,

и огледало, някак разногледо,

потайното, дали е злото

в усмивка нереално бледа?!

 

Не беше сянка, на килима,

жената, приказно красива,

жената, тайнствено незрима,

от бяла нежност самодива.

 

Елмазена коприна, и дантели,

покриват бледото й тяло,

с ванилов аромат обстрелян,

прозрачното закрих със бяло.

 

Копринено въздишат сетивата,

жената, крехка и ранима,

елмазът и рубинът по стъклата,

очите тайнствено незрими.

 

И любовта ни е загадъчна, от нула,

блести елмазът, и стъклото,

заключени в рубинената кула,

заключихме защо... защото...

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??