perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
28.12.2008 г., 17:14 ч.

Елмаз и стъкло 

  Поезия » Любовна
1966 0 30

Заключени в рубинената кула,

притеглени в прозрачно огледало,

начало на романс от нула,

загадъчното беше ни събрало.

 

Елмазено, блести стъклото,

и огледало, някак разногледо,

потайното, дали е злото

в усмивка нереално бледа?!

 

Не беше сянка, на килима,

жената, приказно красива,

жената, тайнствено незрима,

от бяла нежност самодива.

 

Елмазена коприна, и дантели,

покриват бледото й тяло,

с ванилов аромат обстрелян,

прозрачното закрих със бяло.

 

Копринено въздишат сетивата,

жената, крехка и ранима,

елмазът и рубинът по стъклата,

очите тайнствено незрими.

 

И любовта ни е загадъчна, от нула,

блести елмазът, и стъклото,

заключени в рубинената кула,

заключихме защо... защото...

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??