Елмаз и стъкло
Заключени в рубинената кула,
притеглени в прозрачно огледало,
начало на романс от нула,
загадъчното беше ни събрало.
Елмазено, блести стъклото,
и огледало, някак разногледо,
потайното, дали е злото
в усмивка нереално бледа?!
Не беше сянка, на килима,
жената, приказно красива,
жената, тайнствено незрима,
от бяла нежност самодива.
Елмазена коприна, и дантели,
покриват бледото й тяло,
с ванилов аромат обстрелян,
прозрачното закрих със бяло.
Копринено въздишат сетивата,
жената, крехка и ранима,
елмазът и рубинът по стъклата,
очите тайнствено незрими.
И любовта ни е загадъчна, от нула,
блести елмазът, и стъклото,
заключени в рубинената кула,
заключихме защо... защото...
© Димитър Станчев All rights reserved.
