Затворих се съвсем.
Молуска.
Мида.
През зъбите ми стиснати
длетото
не ще промушиш.
Не причина,
а нежелание
за по-добро,
по-благосклонно бъдеще
ми липсва
с теб.
И прегрупирвам своята вина.
Затворих си устата.
Под езика
елмазено оформям
самота.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados