Елмазено
Затворих се съвсем.
Молуска.
Мида.
През зъбите ми стиснати
длетото
не ще промушиш.
Не причина,
а нежелание
за по-добро,
по-благосклонно бъдеще
ми липсва
с теб.
И прегрупирвам своята вина.
Затворих си устата.
Под езика
елмазено оформям
самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени