Емен
Във вените ми пари дива кръв.
А конят няма ни юзда, ни стреме.
Издига се пред погледа ми връх.
Издигат се каньоните на Емен.
Дочувам звук от крясък на вода
и песен на земя, която ражда.
А водопадът в тежката си длан
помита спомена за дълга жажда.
След ехо от пламтящ планински вик
се вее лудо гривата на коня.
Орлица над гнездото си кръжи.
И ни следи със зоркия си поглед.
Звукът на кипналата, млада кръв
в звука на гръм от водопад се влива.
Величествено сини от върха,
талазите развяват бели гриви.
Благословена, земна красота!
И дързост, пред която се смирявам.
Отблясък от божествена искра.
Докосване до спомена за рая.
А конят няма ни юзда, ни стреме.
Издига се пред погледа ми връх.
Издигат се каньоните на Емен.
Дочувам звук от крясък на вода
и песен на земя, която ражда.
А водопадът в тежката си длан
помита спомена за дълга жажда.
След ехо от пламтящ планински вик
се вее лудо гривата на коня.
Орлица над гнездото си кръжи.
И ни следи със зоркия си поглед.
Звукът на кипналата, млада кръв
в звука на гръм от водопад се влива.
Величествено сини от върха,
талазите развяват бели гриви.
Благословена, земна красота!
И дързост, пред която се смирявам.
Отблясък от божествена искра.
Докосване до спомена за рая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
