31 ago 2007, 19:59

Емен 

  Poesía
725 0 22
Във вените ми пари дива кръв.
А конят няма ни юзда, ни стреме.
Издига се пред погледа ми връх.
Издигат се каньоните на Емен.
Дочувам звук от крясък на вода
и песен на земя, която ражда.
А водопадът в тежката си длан
помита спомена за дълга жажда.
След ехо от пламтящ планински вик
се вее лудо гривата на коня.
Орлица над гнездото си кръжи.
И ни следи със зоркия си поглед.
Звукът на кипналата, млада кръв
в звука на гръм от водопад се влива.
Величествено сини от върха,
талазите развяват бели гриви.
Благословена, земна красота!
И дързост, пред която се смирявам.
Отблясък от божествена искра.
Докосване до спомена за рая.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??