Във вените ми пари дива кръв.
А конят няма ни юзда, ни стреме.
Издига се пред погледа ми връх.
Издигат се каньоните на Емен.
Дочувам звук от крясък на вода
и песен на земя, която ражда.
А водопадът в тежката си длан
помита спомена за дълга жажда.
След ехо от пламтящ планински вик
се вее лудо гривата на коня.
Орлица над гнездото си кръжи.
И ни следи със зоркия си поглед. ...