7 ene 2016, 10:47

Емигрант

  Poesía » Otra
554 0 5

Емигрант

 

Емигрант съм във чужда държава,

все се питам, откакто съм тук,

дали своя род аз продължавам

или гените вливам във друг,

 

На латиница щерката учих

и натяква ми спомен парлив,

че АБето ни родно получи

роля само на факултатив.

 

Щом под родната стряха долитам,

летен отдих на себе си дал,

аз приятели, близки разпитвам

как оправят се с тежкия хал.

 

Кой детенце добил, кой — в чужбина,

занаята си кой е сменил,

кой без време в отвъдното минал

(с маркототевци — Бог наспорил).

 

Благодарен, че работа имам —

тоз основан проблем разрешен —

аз “довиждане” с всички си взимам,

между двете страни поделен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С поделено сърце... Вълнуваща, замисляща творба.
  • Много ми хареса тази изповед.
    Но права е Наси, човек е истински там, където е сърцето му.
  • Отговорът е ясен г-н Костов. Гените на емигрантите се преливат в чуждата държава. Това е цената, която те плащат, за да се измъкнат от родината заради повече битова сгода. Стават изменници на родината си със смекчаващи вината обстоятелства. Поздрав и ЧНГ!
  • Винаги има и печалба, и загуба в решението да емигрираш... Но и в това да останеш тук... Бог да ни е на помощ! Поздрави!
  • Поздравявам те !

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...