VladimirKostov (Владимир Костов)
254 8
7.01.2016 г., 10:47 ч.

Емигрант 

  Поезия » Друга
434 0 5

Емигрант

 

Емигрант съм във чужда държава,

все се питам, откакто съм тук,

дали своя род аз продължавам

или гените вливам във друг,

 

На латиница щерката учих

и натяква ми спомен парлив,

че АБето ни родно получи

роля само на факултатив.

 

Щом под родната стряха долитам,

летен отдих на себе си дал,

аз приятели, близки разпитвам

как оправят се с тежкия хал.

 

Кой детенце добил, кой — в чужбина,

занаята си кой е сменил,

кой без време в отвъдното минал

(с маркототевци — Бог наспорил).

 

Благодарен, че работа имам —

тоз основан проблем разрешен —

аз “довиждане” с всички си взимам,

между двете страни поделен.

© Владимир Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С поделено сърце... Вълнуваща, замисляща творба.
  • Много ми хареса тази изповед.
    Но права е Наси, човек е истински там, където е сърцето му.
  • Отговорът е ясен г-н Костов. Гените на емигрантите се преливат в чуждата държава. Това е цената, която те плащат, за да се измъкнат от родината заради повече битова сгода. Стават изменници на родината си със смекчаващи вината обстоятелства. Поздрав и ЧНГ!
  • Винаги има и печалба, и загуба в решението да емигрираш... Но и в това да останеш тук... Бог да ни е на помощ! Поздрави!
  • Поздравявам те !
Предложения
: ??:??