19 dic 2015, 20:06

Емигрантска Коледа

  Poesía
614 0 1

У нас не чакат старец белобради,
не чакат впряг еленен и шейна.
Часовникът пресипнал, без пощада
отмерва прости, земни чудеса.


У нас очакват гост, но по-различен,
по-скъп и по-обичан и желан.
Родители към пътя все надничат,
с надежда да го видят вече там.


Въздухът в очакване трепери.
Вълнение в очакване звъни.
Вместо елха са спретнали вечеря,
украсите - са радостни сълзи.


На път съм вече. Идвам. Потърпете.
По Коледа се случват чудеса.
Ще чуете туптежа на сърцето,
вместо звънчета, като долетя.


Когато емигрантите се връщат,
България превръща се в звезда.
Усмивките, гирляндно я прегръщат
и празникът започва у дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, за емигрантите
    Коледата е болка и сълза,
    и сладка и горчива е тя.
    Пътят е дълъг, но ще се извърви,
    за да грейнат мокрите очи!
    Така е, повярвайте!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...