19 dic 2015, 20:06

Емигрантска Коледа

  Poesía
612 0 1

У нас не чакат старец белобради,
не чакат впряг еленен и шейна.
Часовникът пресипнал, без пощада
отмерва прости, земни чудеса.


У нас очакват гост, но по-различен,
по-скъп и по-обичан и желан.
Родители към пътя все надничат,
с надежда да го видят вече там.


Въздухът в очакване трепери.
Вълнение в очакване звъни.
Вместо елха са спретнали вечеря,
украсите - са радостни сълзи.


На път съм вече. Идвам. Потърпете.
По Коледа се случват чудеса.
Ще чуете туптежа на сърцето,
вместо звънчета, като долетя.


Когато емигрантите се връщат,
България превръща се в звезда.
Усмивките, гирляндно я прегръщат
и празникът започва у дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, за емигрантите
    Коледата е болка и сълза,
    и сладка и горчива е тя.
    Пътят е дълъг, но ще се извърви,
    за да грейнат мокрите очи!
    Така е, повярвайте!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...