19 dic 2015, 20:06

Емигрантска Коледа

  Poesía
611 0 1

У нас не чакат старец белобради,
не чакат впряг еленен и шейна.
Часовникът пресипнал, без пощада
отмерва прости, земни чудеса.


У нас очакват гост, но по-различен,
по-скъп и по-обичан и желан.
Родители към пътя все надничат,
с надежда да го видят вече там.


Въздухът в очакване трепери.
Вълнение в очакване звъни.
Вместо елха са спретнали вечеря,
украсите - са радостни сълзи.


На път съм вече. Идвам. Потърпете.
По Коледа се случват чудеса.
Ще чуете туптежа на сърцето,
вместо звънчета, като долетя.


Когато емигрантите се връщат,
България превръща се в звезда.
Усмивките, гирляндно я прегръщат
и празникът започва у дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, за емигрантите
    Коледата е болка и сълза,
    и сладка и горчива е тя.
    Пътят е дълъг, но ще се извърви,
    за да грейнат мокрите очи!
    Така е, повярвайте!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...