19 дек. 2015 г., 20:06

Емигрантска Коледа

610 0 1

У нас не чакат старец белобради,
не чакат впряг еленен и шейна.
Часовникът пресипнал, без пощада
отмерва прости, земни чудеса.


У нас очакват гост, но по-различен,
по-скъп и по-обичан и желан.
Родители към пътя все надничат,
с надежда да го видят вече там.


Въздухът в очакване трепери.
Вълнение в очакване звъни.
Вместо елха са спретнали вечеря,
украсите - са радостни сълзи.


На път съм вече. Идвам. Потърпете.
По Коледа се случват чудеса.
Ще чуете туптежа на сърцето,
вместо звънчета, като долетя.


Когато емигрантите се връщат,
България превръща се в звезда.
Усмивките, гирляндно я прегръщат
и празникът започва у дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, за емигрантите
    Коледата е болка и сълза,
    и сладка и горчива е тя.
    Пътят е дълъг, но ще се извърви,
    за да грейнат мокрите очи!
    Така е, повярвайте!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...