Dec 19, 2015, 8:06 PM

Емигрантска Коледа

  Poetry
606 0 1

У нас не чакат старец белобради,
не чакат впряг еленен и шейна.
Часовникът пресипнал, без пощада
отмерва прости, земни чудеса.


У нас очакват гост, но по-различен,
по-скъп и по-обичан и желан.
Родители към пътя все надничат,
с надежда да го видят вече там.


Въздухът в очакване трепери.
Вълнение в очакване звъни.
Вместо елха са спретнали вечеря,
украсите - са радостни сълзи.


На път съм вече. Идвам. Потърпете.
По Коледа се случват чудеса.
Ще чуете туптежа на сърцето,
вместо звънчета, като долетя.


Когато емигрантите се връщат,
България превръща се в звезда.
Усмивките, гирляндно я прегръщат
и празникът започва у дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, за емигрантите
    Коледата е болка и сълза,
    и сладка и горчива е тя.
    Пътят е дълъг, но ще се извърви,
    за да грейнат мокрите очи!
    Така е, повярвайте!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...