1 nov 2008, 11:15

Емигрантски стих

1.2K 0 6
От месец софиянец станах вече
и дишам всеки ден отровни пАри.
"Защо избяга в тази лудница, човече?" -
все питат ме добрите ми другари.

Пътувам често с градския транспорт,
там всички сме натъпкани като сардели.
Особено след пет... Екстремен спорт.
По свойте пътища на колела поели.

До работа се друсам час и половина.
И толкова на връщане - и стават три.
Докато си поема дъх, денят отминал,
а утрешният почва рано. Призори...

Час пик е постоянно тук... Тълпата
пълзи по улици и булеварди, вездесъща.
И пак съм сам сред всички, но тъгата
изчезна някъде... И спря да се завръща.

Контрастът май е главната причина.
Динамиката вън... Отвътре - тишината.
И линията на баланса щом я има,
преставаш да усещаш силно самотата.

След работа се виждам с Нея на по бира,
прегърнати разхождаме се в полумрака.
Целувки и прегръдки... Всичко спира...
За тези мигове си мисля и ги чакам.

И в крайна сметка си оставам същият.
Където и да ида... Има ли значение?!...
И трябва ли да съм сериозен и намръщен?
Животът е космическа шега. И приключение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...