WhiteHart (Йордан Илиев)
85 433
Nov 1, 2008, 11:15 AM

Емигрантски стих 

  Poetry » Humour
776 0 6
От месец софиянец станах вече
и дишам всеки ден отровни пАри.
"Защо избяга в тази лудница, човече?" -
все питат ме добрите ми другари.

Пътувам често с градския транспорт,
там всички сме натъпкани като сардели.
Особено след пет... Екстремен спорт.
По свойте пътища на колела поели.

До работа се друсам час и половина.
И толкова на връщане - и стават три.
Докато си поема дъх, денят отминал,
а утрешният почва рано. Призори...

Час пик е постоянно тук... Тълпата
пълзи по улици и булеварди, вездесъща.
И пак съм сам сред всички, но тъгата
изчезна някъде... И спря да се завръща.

Контрастът май е главната причина.
Динамиката вън... Отвътре - тишината.
И линията на баланса щом я има,
преставаш да усещаш силно самотата.

След работа се виждам с Нея на по бира,
прегърнати разхождаме се в полумрака.
Целувки и прегръдки... Всичко спира...
За тези мигове си мисля и ги чакам.

И в крайна сметка си оставам същият.
Където и да ида... Има ли значение?!...
И трябва ли да съм сериозен и намръщен?
Животът е космическа шега. И приключение...

© Йордан Илиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??