Емигрантски стих
От месец софиянец станах вече
и дишам всеки ден отровни пАри.
"Защо избяга в тази лудница, човече?" -
все питат ме добрите ми другари.
Пътувам често с градския транспорт,
там всички сме натъпкани като сардели.
Особено след пет... Екстремен спорт.
По свойте пътища на колела поели.
До работа се друсам час и половина.
И толкова на връщане - и стават три.
Докато си поема дъх, денят отминал,
а утрешният почва рано. Призори...
Час пик е постоянно тук... Тълпата
пълзи по улици и булеварди, вездесъща.
И пак съм сам сред всички, но тъгата
изчезна някъде... И спря да се завръща.
Контрастът май е главната причина.
Динамиката вън... Отвътре - тишината.
И линията на баланса щом я има,
преставаш да усещаш силно самотата.
След работа се виждам с Нея на по бира,
прегърнати разхождаме се в полумрака.
Целувки и прегръдки... Всичко спира...
За тези мигове си мисля и ги чакам.
И в крайна сметка си оставам същият.
Където и да ида... Има ли значение?!...
И трябва ли да съм сериозен и намръщен?
Животът е космическа шега. И приключение...
и дишам всеки ден отровни пАри.
"Защо избяга в тази лудница, човече?" -
все питат ме добрите ми другари.
Пътувам често с градския транспорт,
там всички сме натъпкани като сардели.
Особено след пет... Екстремен спорт.
По свойте пътища на колела поели.
До работа се друсам час и половина.
И толкова на връщане - и стават три.
Докато си поема дъх, денят отминал,
а утрешният почва рано. Призори...
Час пик е постоянно тук... Тълпата
пълзи по улици и булеварди, вездесъща.
И пак съм сам сред всички, но тъгата
изчезна някъде... И спря да се завръща.
Контрастът май е главната причина.
Динамиката вън... Отвътре - тишината.
И линията на баланса щом я има,
преставаш да усещаш силно самотата.
След работа се виждам с Нея на по бира,
прегърнати разхождаме се в полумрака.
Целувки и прегръдки... Всичко спира...
За тези мигове си мисля и ги чакам.
И в крайна сметка си оставам същият.
Където и да ида... Има ли значение?!...
И трябва ли да съм сериозен и намръщен?
Животът е космическа шега. И приключение...
© Йордан Илиев All rights reserved.
