13 may 2007, 20:44

Емигрантско ("Проза")

  Poesía
789 0 2


Емигрантско

На Светлана и Иво
(и цялата чета, чийто имена не запомних...)

Отивам си със странно Чувство,
че можех повече да дам.
Че можех повече - без лустро -
да бъда с вас. Да бъда там.

Може би съм наивник, когато обичам?!?
Но обичам без да кроя!
И си мисля: Светът е различен,
без аромат на родна земя.

Колко пъти сте плакали скришом?!
Колко нощи Сънят ви е бдял?!
Не. Не мисля, че сте коленичили.
Силни сте! Много!(Но ми е жал...)

10. 9. 2001 Йоханесбург

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет!
    Стахотен стих-дисекция на емигранската душа...
    Поздравления и благодарности, че ми показахте "пътечката" към него !
  • Прекрасен,обичен,носталгичен стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...