Емигрантско ("Проза")
Емигрантско
На Светлана и Иво
(и цялата чета, чийто имена не запомних...)
Отивам си със странно Чувство,
че можех повече да дам.
Че можех повече - без лустро -
да бъда с вас. Да бъда там.
Може би съм наивник, когато обичам?!?
Но обичам без да кроя!
И си мисля: Светът е различен,
без аромат на родна земя.
Колко пъти сте плакали скришом?!
Колко нощи Сънят ви е бдял?!
Не. Не мисля, че сте коленичили.
Силни сте! Много!(Но ми е жал...)
10. 9. 2001 Йоханесбург
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
