May 13, 2007, 8:44 PM

Емигрантско ("Проза")

Poetry

784 0 2

Емигрантско

На Светлана и Иво
(и цялата чета, чийто имена не запомних...)

Отивам си със странно Чувство,
че можех повече да дам.
Че можех повече - без лустро -
да бъда с вас. Да бъда там.

Може би съм наивник, когато обичам?!?
Но обичам без да кроя!
И си мисля: Светът е различен,
без аромат на родна земя.

Колко пъти сте плакали скришом?!
Колко нощи Сънят ви е бдял?!
Не. Не мисля, че сте коленичили.
Силни сте! Много!(Но ми е жал...)

10. 9. 2001 Йоханесбург

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

abagar (Васил Бориславов)

Привет!
Стахотен стих-дисекция на емигранската душа...
Поздравления и благодарности, че ми показахте "пътечката" към него !

2011-05-25T19:56:20+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Прекрасен,обичен,носталгичен стих!

2007-05-14T09:28:16+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0