Valens (Валентина Лозова)
127 568
22 nov 2011, 16:45

Eмоцийки 

  Poesía » De humor
586 0 7

В ранна утрин, ей така,

взела кошничка в ръка,

тръгнах смело из града,

емоцийки да събера,

че във пустия хладилник

тъга само се кандилка,

няколко парченца мъка

и с изтекъл срок разлъка...

 

Виждам първия - младеж

със коси като на еж,

тъй навъсено поглежда,

сякаш цялата си прежда

от житейските неволи,

бурни страсти и крамоли

е разбъркал безвъзвратно,

хич, не вижда слънце лятно...

 

Вторият пък две торби

във ръцете си държи

и след своята жена

едвам влачи телеса,

но поглежда ли ме – не,

даже и да му се ще,

че семейният му мир

е на зъб на крокодил...

 

Сериозен господин,

уморен, но явно мил,

носталгично си въздъхва,

поглед в спомените пъхва

към една желана пазва,

ала сякаш чувам казва:

„Да внимавам с тез болежки,

че на нея пише: „Грешка!“...

 

Там, да може да паркира

място друг едвам намира,

часá свъсено поглежда

под единствената вежда...

Майки, лели, баби, стринки

не останаха саминки...

После хуква изведнъж,

в образ на робот, не мъж...

 

И девети, и десети...

все отчаяни и клети...

Кошничката се запълва...

Ах, защо, защо ли тръгнах?

Красота, любов желах,

а пък... я, какво събрах...

.........

„Слънце!“ -  Звънва телефона.

Всички облаци прогонва...

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??