19 dic 2008, 20:01

Емоционални пейзажи

  Poesía
686 0 3
Вятърът прегръща пейзажите,
а очите са на птиците стражите,
сърцата наранени, разтоварват си багажите,
погледите нежни се целуват,
ръцете прегърнати в нежност плуват,
стъпките остават в пепелта,
формата на чувствата с есенция от есента,
преливащо чувство заливащо,
извива се по въздушните кули,
 на върха им две сенки вятърът ги брули,
а те в танца си се сливат,
птичите души над земята се извиват,
затварям телата им в очи, а мечтите ми са техните души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересна емоция.Добре е.На мен ми харесва!
  • Разбира се, че не се обиждам, за това са коментарите, за да се изказва мнение, благодаря за което.
  • Дейвид, добре,че видях, че си само на 17 г. Иначе щях да кажа, че стихотворението ти е графоманско. Е, не мога да кажа, че е ужасно, но май имаш доста още да се развиваш в тая област.(без обида)

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...