19 dic 2008, 20:01

Емоционални пейзажи

  Poesía
682 0 3
Вятърът прегръща пейзажите,
а очите са на птиците стражите,
сърцата наранени, разтоварват си багажите,
погледите нежни се целуват,
ръцете прегърнати в нежност плуват,
стъпките остават в пепелта,
формата на чувствата с есенция от есента,
преливащо чувство заливащо,
извива се по въздушните кули,
 на върха им две сенки вятърът ги брули,
а те в танца си се сливат,
птичите души над земята се извиват,
затварям телата им в очи, а мечтите ми са техните души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересна емоция.Добре е.На мен ми харесва!
  • Разбира се, че не се обиждам, за това са коментарите, за да се изказва мнение, благодаря за което.
  • Дейвид, добре,че видях, че си само на 17 г. Иначе щях да кажа, че стихотворението ти е графоманско. Е, не мога да кажа, че е ужасно, но май имаш доста още да се развиваш в тая област.(без обида)

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...